Блогът на Bubavshuba











Man's World

Много интересни същества са мъжете. Вечно говорят в минало време: „Щях това, щях онова, исках това, исках онова…„. Ами да беше го направил, мамка му! И са царе на оправданията. За тях всичко е позволено, поне така си мислят те. Обаче когато им покажеш какво са постигнали, започват да се ядосват и си го изкарват на теб и в крайна сметка се оказва, че ти си виновна за всичко, което са или не са сътворили. Виновна си за лъжите, защото това се е очаквало от тях, виновна си, че не си била това, което са очаквали или пък те не са били, виновна си, че не можеш да им простиш грешките, виновна си, че си ги обичала, а те са се подигравали с теб, каквото и да направят – виновна си. Те са като едни малки деца, които не слушат мама, докато не паднат и не се ударят и после същата тази пренебрегната мама, трябва да дойде, да ги погали по косичката и да ги утеши. И да, ние се превръщаме в това, но за децата си, а не за мъжете. А те до старини не могат да се отърсят от това очакване, да им простиш, че не са те слушали. Така се завърта един порочен кръг, в който те пакостят, ти си виновна и трябва да им (си) простиш. Докато не ти дойде акъла и да си тръгнеш най-безапелационно. Тогава ставаш още по-лоша, защото: „Как смееш да ме наказваш за собствените си грешки?„. Когато станеш още по-виновна, върху теб се излива порой от епитети и упреци, които щеш, не щеш, трябва да поемеш, иначе се превръщаш в супер безсърдечна кучка, която ги е напуснала просто ей така. Каквото и да правиш, все си лоша и виновна. Виновна си, когато ти изневеряват, виновна си, когато са груби, виновна си, когато те лъжат, виновна си, когато те тъпчат, виновна си, когато ги обичаш… По презумпция – виновна си за всичко! И не стига, че си била така „лоша“ да им търпиш детските прищевки и игри, ами си и достатъчно зла да си тръгнеш, когато те боли и не можеш да поемеш повече удари. „Как си позволява тази кучка да ме остави без „мама“??? За каква се мисли? Аз ще й покажа сега на нея!“ И така, до края на света.
И за да не бъда разбрана погрешно, ние жените също не сме лесни – имаме зъби и знаем как да ги използваме, особено когато бъдем предизвикани да го направим. И ние знаем как да тропнем с краче и да се заинатим, но по-често отстъпваме и по-бързо прощаваме. От малки ни възпитават как трябва да станем мами, първо на мъжете си, а след това и на децата, как трябва да сме опората на семейството – стожера – да крепим всичко и всеки на „крехките“ си плещи и да не позволяваме къщата да се срути. От малки ни превръщат в мами на малки момченца, готови да простят и да избършат сълзичките на провинилото се детенце. А може би това е заложено в нас, някакъв древен майчин инстинкт, по-силен от волята ни. Нямам представа. Само си мисля, че колкото ние имаме нужда от любов, толкова мъжете имат нужда от „мама“, за да са добре и щастливи, да не губят почва под краката си – една безкрайна въртележка от удобни и неудобни за всички положения. И странното е, че това работи откакто свят светува – котката и мишката не спират да се гонят, а мъжете и жените не спират да се борят едни срещу други и все пак заедно… Нямаме общ език, нямаме еднакви възприятия, нямаме никаква спойка помежду си, и все пак, някак, успяваме да съжителстваме заедно, къде добре, къде зле, но до безкрайност. Ако се откажем, рискуваме да погубим човешкия род. По дяволите гордостта, честта и себеуважението! По дяволите наранените чувства! Докато земята се върти, мъжете ще правят бели, а ние ще трябва да им прощаваме, да сме виновни и да преглъщаме. Защо? Защото те са „силният пол“ и знаят по-добре от нас как да правят бизнес и да управялват света, а на нас мястото ни е в дома, да възпитаваме децата да станат също като тях или като нас… Каква невероятна перспектива, какво светло бъдеще… Каква смешна картинка сме ние човеците. А всичко можеше да бъде много по-лесно и просто, ако повече използвахме сърцата си да обичаме и умовете си, за да мислим навреме. Но живеем в мъжки свят, момичета, а там правила за експлоатация на жената няма, има само за мъжете, защото те са важни, с техните безценни способности и още по-безценни семки.
Жалкото в нашата цивилизация е, че всички се опитваме да надхитрим другия, та и самите себе си, а животът ни се превръща в цирк, на арената на който има артисти от всякакви видове. До такава степен сме хитрували през вековете, че сега могат да се изпишат цели наръчници с глупости, които сме измислили, само защото не можем да се разберем помежду си. Животът ни е игра, ние сме играчи, а печели този, който преметне другия най-добре. Така е между хората, така е в бизнеса, така е и в политиката. Колко жалко… Колко е тъжно, че не използваме даденостите си за нещо градивно и хубаво, а само, за да измисляме нови трикове и стратегии за Великото надлъгване. Ужасна е мисълта, че като започнеш от най-ниското стъпало (семейството) и се движиш все по-навън и нагоре, срещаш все същите до болка познати и изтъркани трикчета, които всеки вижда, но се прави, че не забелязва, защото „така е устроен светът“ и „кой съм аз, че да променя нещата“. Докато не седнем на масата с мъжете и не се разберем, нито ние ще станем по-добри, нито светът ще стане по-хубав. Само ще страдаме и ще се надлъгваме, тактично преглъщайки гордостта си и себе си, в името на статуквото.
Не се ли уморихте, момчета?



{20.07.2013}   Под лупа

Под лупа
Живея под лупа! Всеки ден, всеки миг, всяка дума, всеки жест – всичко бива подлагано на прецизна дисекция, преценявано, разглеждано, разисквано, разчленявано. Хората ме наблюдават под лупа, сякаш съм малка бяла мишка в лаборатория. Живот! Скритото послание, което дори не съществува, бива изкарвано наяве и преценявано от хора, смятащи себе си за експерти по живота, своего рода учени. Всеки живее по този начин. А истната е, че истината няма значение, защото всеки пречупва видяното през собствената си призма. Животът не е точна наука, уви! Няма формули и уравнения, които да покажат какъв реално си, на тези, които те гледат с предубеден поглед. Обикновено ТЕ проектират върху теб тяхната собствена същност, страховете и опасенията си, мислите, желанията и надеждите. На никой не му е ясно кой си точно и какво искаш, какво мислиш, но по-важно е, какво те искат да мислиш и какъв те искат да си. И най-чистият жест бива опорочен под лупата на хората. Питам се… Къде изгубихме човешкото в себе си? Разбирането? В кой точно миг хората спряха да се взират в себе си и започнаха да се взират в другите? От кога е по-важно да извадим негативното наяве и да забравим за бялата и чиста страна на нещата? Любовта вече не е любов, а борба и страх. Приятелството не е нещо, което струва и пукната пара, ако не преминеш успешно през проектора на другите. Нищо чисто не остана! Живеем празни, сред празни хора, в празни пространства, където нищо друго няма смисъл, освен присъдите, които сами ние издаваме срещу себе си. Хората вече не са хора. Всичко е едно нищо! Обърнали сме се един срещу друг, а не осъзнаваме, че трябва да гледаме в една посока, без лупи, без проекции, без дисекции – просто да се приемаме такива, каквито сме – неидеални. И ако има един идеален човек на този свят, без петна, без пороци и без поне малко зло, нека дойде да ни научи как да бъдем себе си, без да очакваме от другите да бъдат като нас!
А аз цял живот си мислех, че в пъстротата е най-красивото, та така и хората – различни, но хубави…
Не, аз отказвам да гледам хората под лупа и да ги съдя по моите си закони! Отказвам да играя в театри, да търся под вола теле, да мисля кой от къде ще ме прецака, да търся скрития смисъл в думите, да се страхувам! Искам ТЕ да бъдат себе си! Искам и аз да съм себе си! Искам да имам право да живея с моите си цветове, сред разноцветието от хора! И да има мир! И разбиране! И красота! И щастие! И усмихнати хора! И любов – истинска, чиста и различна всеки път!

Лупата доста изкривява образите…



Dancing in the rain
Искам да танцувам в нощта под нежните капки на дъжда, да пея и да нехая за света и да не ми пука за измокрените дрехи, за любопитните погледи, за лаещите кучета и за това, че вече съм голяма! Искам да скоча от върха на най-високата планина и да полетя, като птица, усещайки вятъра в косите си, галещ лицето ми. Искам да преплувам океаните, като делфин, играещ си с вълните. Искам да заваля, да валя, валя, валя… докато всичките болки изтекат от очите ми и да забравя всичко, което ме е препъвало по пътя ми! Искам да се пречистя във водите на бистър планински ручей и да стана чисто нова. Искам да покълна като семенце в пролетната земя и да разцъфна, превръщайки се в най-бялото цвете. Искам да се преродя, без да умирам, без да губя себе си и виждането за света. Искам да изтрия от себе си всеки лош поглед, всяко лошо желание, всяка лъжа и всяка зла дума, отправени ми от хората – искам да повярвам отново в чистотата на човешката душа. Искам да заспя сега и утре да се събудя в един нов и чист свят, неопетнен от злина и пороци. Искам да мога да осъществя всяко едно красиво мечтание, на всеки един човек, да подаря любов и да избърша сълзите от очите на всички малки и големи деца. Искам да съм добра, искам да си добър, искам да сте добри! Искам живот по детски, без усложнения, без вини, без злоба и ненавист! Искам щастие! Искам мир! Искам усмивки! Искам чистота! Искам любов! Искам…
И вярвам! И мога! И ще!



{02.05.2013}   Защото ти…

My Sunshine

Ти знаеш как да свириш по струните на сърцето ми – неидеален. Караш усмивката на лицето ми да разцъфва и да ме прави красива. Знаеш кога и как да ме направиш щастлива. А аз съм аз, губейки се в теб, защото те обичам! Ти нямаш представа какво предизвикваш, но виждаш как, когато съм с теб, ставам моето най-добро Аз. И всичко това, защото ме обичаш! Или защото аз те обичам?
Да, ти си далеч, но си толкова близо. Живееш в мен, и чрез мен, даряваш дните ми с радост, само защото съществуваш. Дори никога да не те докосна отново, само мисълта, че те има, грее моето сърце и ме прави по-добра, по-влюбена, по-уверена и по-себе си. Не си тръгвай от мен! Никога! Ти ми припомни какво е любов и какво значи себеуважение. 
Аз минах през много, понякога ми се струваше адът, но не съжалявам, защото ако не беше така, аз никога нямаше да позная рая, нямаше да те срещна и да те обичам. Сега съм спокойна и уверена. Нищо не е в състояние да наруши мира, който грее в мен, заради само една усмивка – твоята!
Да, вероятно не си идеален, сигурно имаш сто гряха, тежащи като камъни на съвестта ти, но всичко се изкупува с любов, с усмивки и щастие – защото когато човек е щастлив, целият свят върви с него, и дори клонките на дърветата и храстите се разтварят, за да му направят път. Защото щастието и любовта са смисълът на нашето съществуване, срещата, споделената топлота, това да накараш нещастния да се усмихне, да вдъхнеш живот, да съградиш нещо, което минава отвъд границите на обикновеното, общоприетото.
Ти си ти, а аз съм аз, но двамата заедно правим ние – проста аритметика. Вярвай ми, заедно можем да променим света, да покажем, да влюбим и усмихнем всичко и всеки, всяко утро и всяка тъма – любовта ще промени света, любов моя! Всяка една глътка от нея те прави по-добър човек и всяка една стъпка към нея те води до неизбежна победа!
Вярвай! Върви! Обичай! Бъди себе си! Обичай ме!
Това е твоята мисия в живота!
Покажи!
Промени!
Научи!
Бъди!
С мен или без мен – обичай!



{15.04.2013}   Разкриване

Едно вдишване и си там. Случайно, незабелязано, тайно. Love Butterfly
Една пеперуда прелита покрай теб и с връхчето на крилцето си повдига завесата, която си пуснал пред себе си, за да те разделя от хората – онези, лошите, несправедливите, злите.
Живот! Но ти си забравил да живееш, докато си се губил и намирал, угаждайки на някакви прищевки на съдбата, а може би на твоите собствени, странно изкривени търсения.
Ти си рицар без кон, но пък с броня! От тези брони, дето подобно на консервни кутии потракват безсмислено и скриват сърцето ти от света, от лъчите на слънцето и от светлината на неподправената любов. Човек би искал да се приближи с едно чукче и да започне да забива пирони в нея, да направи дупчици, през които да докосне скътаното вътре сърце, да ти покаже, че живот има и извън кухата обвивка на страха, да те сгрее и да ти посочи пътя. Човек изпитва неистово желание да разбие твърдата ти черупка и да изкара от там пашкула, да отгледа пеперудата в него и да я пусне на свобода. А тя с очите си да види, че светът е красив, с крилцата си да повдигне нечия завеса и да осветли нечий живот, с цветовете си да зарадва някого и да лети волна и свободна.
Любовта ще спаси света, пеперудке! Ако останеш в онази кутия, удобно скрита зад завесата, никога няма да усетиш истинското щастие. Не пропускай мига! Може никога повече да не се повтори, а да бъде иначе безценен. Не се крий от злото, защото след него винаги върви добро, а то си заслужава. Повдигни завесата, пробий бронята, излез от пашкула и озари вселената с пъстротата на крилцата си! И бъди щастлива! Защото го заслужаваш! Ти си любов и любовта е в теб! Колкото даваш, двойно повече ще получаваш!



Тъжно ми е, много ми е тъжно! Гледам събитията от последните дни и сърцето ме свива.
За 10 дни родината ни премина през центрофугата на невиждани събития. Станахме свидетели на политически борби за надмощие, на изпочупени сгради на монополисти и правителство, станахме свидетели на гражданско и полицейско насилие и на какво ли още не. И народът, ограбен и ощетен до крайност, с последни издихания се вдига на бунт – бунт за оцеляване!
Докато едни протестират ежедневно по улиците, сменяйки лозунги през ден, други стоят на топло в домовете си и гледат измамните новини, целящи единствено да допромият мозъците им, а трети стоят на линия в интернет и пишат ли, пишат коментари. Има и друга една група, хората в чужбина, които подкрепят борбата на народа си отдалеч, защото те носят България в сърцата си, но са се спасили от мизерията тук. Разцеплението на народа е в пълната си сила. Паднали правителства, хищни политици, дебнещи да налапат властта и народ – гладен, омерзен, обезверен, изстрадал, но драпащ с последни сили да защити правото си на достоен живот. И всеки се пита: „А сега накъде?“
Дойде времето, в което можем да се изправим и да защитим себе си, децата си, родителите и родината! Дойде времето да променим съзнанието си, да се обединим и да действаме за единна кауза – България на българите! Събуди се, българино! Отърси се от наученото по време на комунизма, от наученото по време на прехода, отърси се от робския си манталитет! Стани и се бори за правото си! Правото за достойно детство, достоен живот и достойни старини. Защити труда си и плодовете от него. Защити правото си на свободна воля. Защити правото си да бъдеш българин в собствената си държава! Не позволявай на корумпираните партийци да замажат очите ти с калта и кръвта, с която са изцапани ръцете им. Докажи на света, че не си овцата, за която те мислят! Докажи, че делото на Левски, Ботев и другите борци за свобода не е било напразно! Надигни се и остави настоящето в миналото! Нека изградим една наша България, в която да имаме защита и достойнство!
Нека направим така, че да се гордеем със себе си и държавата, в която сме родени и искаме да остареем!
Нека почерпим опит от други, които са минали по този път преди нас, да събудим приспания си интелект и да го използваме на практика. Нека се обединим зад една обща кауза, която да бъде пътеводната ни светлина в изграждането на достойна България!
Събуди се, България!
Изходът вече не са терминалите на Летище София! Пътят вече е в нас, в главите ни, в осъзнаването ни, в целенасочените действия и желанието да променим България, за да се гордеем с нея! Ние вече нямаме какво да губим! Трябва да започнем да градим! Събуди се! Поизтупай забравените ценности и мечти от праха и се сети кой си, от къде си и за какво се бориш! Не позволявай да те манипулират, а мисли! Мисли! И действай!
Съединението прави силата!

Bulgaria Today



{26.01.2013}   Лично

Spring in Winter

Зимен прозорец,
Падат снежинки…
Пролетна птица пее в клоните ми.
Щастие! Свобода.

*   *   *

Малко кученце маха с опашчица,
безмерна привързаност.
Любов!

*   *   *

Капчица на върха на клепача ми –
Пролетен дъжд или
Есенна сълза.

*   *   *

Една от нас ти се усмихва,
Друга ти се гневи,
Третата те обича,
Четвъртата мълчи.

*   *   *

Далеч от суетата паун разперва пера,
Слънцето го огрява.
Земята се върти.

*   *   *

Душата ми мълчи –
Самопознание.
Просветление! Блаженство! Освобождаване!



{26.01.2013}   И ако…

Символизира тъгата по някой.

И ако аз утре не съм,
ти продължи.
Върви!
Живей!
Люби!
Мечтай!
Учи!
Бъди!

И ако аз утре не съм,
ти продължи.
Дишай.
Усмихвай.
Приемай.
Израствай.
Харесвай.
Лети!

И ако аз утре не съм, 
ти продължи.
Вярвай.
Сънувай.
Сбъдвай.
Танцувай.
Пей.
Обичай се!

И ако аз утре не съм, 
Ти ще си…



{11.01.2013}   Прераждане

Колко е лесно да се усмихваш, докато казваш „Сбогом завинаги“, когато си осъзнал празнотата на съществуващия ред…

Goodbye

Някак прекрасно е да се усмихваш, докато се сбогуваш с всичко минало и безполезно. Едновременно си се освободил от товара му и си осъзнал, че ти е ненужно. Наистина е облекчаващо да знаеш, че само това, което е тук и сега има смисъл. Всичко останало – празни мечти, пусти надежди и безумни желания – е просто като част от пейзажа наоколо, като крайпътно дърво, което неминуемо подминаваш с бясна скорост по пътя към истинската цел…
Изхвърлянето на боклука е неизбежно, едновременно тежко и удовлетворяващо… като да се отървеш от рак или венерическа болест. Просто не трябва да спираш да се бориш с дърпащото те назад, независимо дали е болест или болна амбиция. 
Днес ми е някак лесно да скъсам с миналото и с болното в мен, с това, което ме кара да гледам назад, докато вървя напред. Осъзнавам всеки ден какво не бива, какво не искам, какво не ми харесва и си правя операция. Оперирам себе си, както никой лекар не би могъл. Правя си сърдечна трансплантация, защото страдам от сърдечна недостатъчност… не ми стига любов… но ще се оправя. Иначе всичко върви добре, толкова добре, колкото не бих могла да мечтая. Аз знам какво искам, как да го постигна и по кой път да тръгна, а правилният път е само един – този, който аз виждам. Усмихнато ми е… и щастливо. Само аз знам през какво съм минала, за да стигна до тук… но си струваше.

Бъдещето ще носи само щастие… и пак, насред зимата, на мен ми е пролетно и в мен пеят птици, пеят най-сладката песен… песен за прераждане.

Днес казвам сбогом с усмивка… на страха, на съмненията, на цикъла на страданието, на демоните в мен и извън мен, на всичко лошо и на хората, които не заслужават да бъдат в живота ми.
Сбогом!



BlessedChristmas

Весела Коледа, мили ми приятели!
Желая този празник да ви донесе много щастие и усмихнати мигове, както и сбъдване на желания и коледни чудеса! 

В тези светли дни, нека бъдем по-човечни и добри, да простим и да бъдем простени. Нека си пожелаем по нещо и да вярваме, че ще се сбъдне, защото желанията, отправени веднъж във вселената, рано или късно намират своето осъществяване. И нека всеки от нас да открие красивото в себе си, да помогне поне на един човек и да бъде благодарен за всичко, което е и има.

Щастлива, светла и свята Коледа!!!



et cetera
%d bloggers like this: