Искаш ли да ти разкажа приказка? Така, за лека нощ… да чуеш историята на най-силната принцеса, която преборила не една, а десетки лами, целунала сто жабока, набола се на двеста вретена и спасила златната ябълка…
Имало едно време, в далечна страна, една принцеса…
Тя не се отличавала с неописуема красота, но все пак била хубава. За разлика от повечето много красиви принцеси, тя не била глупава. И тъй като славата й се разнесла по света, защото блестяла с интелекта си и острия си език, в царството започнали да се стичат множество принцове, които да искат ръката й. Принцесата обаче, тъй като не обичала глупави и самоуверени мъже, каквито били повечето принцове, отказвала на всички и така, докато не срещнала Него. Мъжът, в който се влюбила, не само че не бил принц, ами бил и беден, някакъв непознат странник, с който тя успяла да поговори по време на една церемония в двореца. Но тя видяла в него безбройните хубави качества, които винаги е търсила и се влюбила до такава степен, че дори царят, нейният баща, не можел да я спре.
Настанали тежки дни за нашата хубава принцеса. Цялото царство било против любовта й, а тя не можела да яде, да спи и да се радва на живота. Повяхнала и станала мълчалива, но въпреки че виждал, че детето му вехне, бащата бил непреклонен – нямало да даде дъщеря си на някакъв странник. Затворила се в покоите си принцесата и заживяла тъжен и тих живот. В ума й непрекъснато се въртяли планове какво да стори, как да промени съдбата си.
Един ден, точно в началото на зимата, в замъка установили, че принцесата е изчезнала. Разпратили търсачи във всички посоки, за да я намерят, но без следа.
В същото време, тя била яхнала любимия си кон и се отправила да търси любовта си. Мислела, че ще бъде лесно, но не се оказало точно така. Студът и снегът изранили ръцете и караката й, все пак тя била крехка и нежна принцеса. Зверове препречвали пътя й, но тя не се предавала, защото знаела, че няма никога да бъде щастлива без своя любим. Срещнала какви ли не страшни хали, лами и чудовища, препречващи пътя й, но със силата на своите дух и воля, тя победила всички. Наложило й се да целуне сто жабока, заблудена от измамните им обещания, но нито един не се превърнал в нейния любим. Срещала и зли магьосници, които, завиждайки на младостта, хубостта и ума й, правили магии, залагали й капани, тя дори се набола на вретената им, но не заспала, защото силата на любовта й я спасила от всичко това. Тя вярвала, че в края на пътя, ще срещне отново своят любим и ще заживеят щастливо до края на дните си, като в приказките, които й четяла навремето нейната бавачка. Случило се така, че минала покрай Златната ябълка на тримата братя, че дори успяла да победи и триглавия змей, и така им помогнала да спасят дървото си. За награда, те й дали една златна ябълка, която щяла да я води по пътя към любовта.
Скитала по белия свят нашата принцеса, търсила красивия странник, плакала, надявала се. А златната ябълка я водила по дългия и тежък път.
Една вечер, спряла пред портите на някакъв замък, за да пренощува. На сутринта се събудила от лай на куче, което било съвсем близо до нея. Надигнала се и какво да види – нейният любим стоял и я гледал с почуда, докато кучето му подскачало около нея и ръмжало. Надигнала се принцесата, притеснена от начина, по който се срещат, не знаела какво да каже и само гледала своя любим с големите си очи. Когато се опомнила, тя осъзнала, че пред нея не стои бедняк, а принц, не по-малко богат от нея. Помислила си, че е полудяла.
Слугите на принца дошли и я прибрали в двореца, погрижили се за нея, изкъпали я и я облекли в красива премяна и тя отново заблестяла с предишната си хубост. Когато я въвели при принца, той направо онемял – разпознал своята любима и я прегърнал.
Оказало се, че той бил просто предрешен като бедняк, за да може тя да се влюби в него, в неговите качества и ум. Когато разбрал, че е изчезнала, той също я търсил, надлъж и шир, но безуспешно и тъкмо се бил отказъл с мъка, съдбата я отвела пред собствения му дворец. Целунали се принцът и принцесата, прегърнали се весели и заживели щастливо до края на дните си.
Никой така и не разбрал през какви мъки минала принцесата, за да постигне любовта си. Никой не разбрал и колко много страдала за своя любим, но силата на любовта й я отвела при него и я пазила през целия й път.
Мило дете, както всички приказки, и тази има поука. Бори се за любовта си и никога не се предавай, дори и да си малка, крехка принцеса. Защото там, където дори и принцовете лесно се отказват, една жена може да направи чудеса със силата на духа си и своята упоритост. И това не важи само за любовта, а и за всичко останало, за което мечтае човек. И недей да съдиш за принца по дрехите му, защото в сърцето се крие най-голямото богатство.
А принцовете не са вече това, което бяха, така че принцесите ще трябва да се вземат в ръце и да се борят за това, което искат. И в това няма нищо лошо.
Само се надявам, че и принцовете ще си вземат поука и няма лесно да изоставят принцесите си, защото, мили момчета, ние все пак сме жени и имаме нужда да знаем, че ни обичате и сте готови да се борите за нас.
Лека нощ, мило дете! Дано сънят ти е осеян с безброй чудни приказки и много щастие…
Блогът на Bubavshuba 